Tuesday, 22 April 2014

ДО ПАРИЖ И ОБРАТНО



Много често, когато планувам своето пътуване в друг град получавам съвета „обуй си най-удобните обувки и се приготви за много ходене“. И никога не съм останала излъгана! Това важи в изключителна степен за град като Париж. Просто там понятието център наистина е с доста широко разбиране. 
 
За първи път посетих Париж през 2009 г. за толкова кратко време, че покрай препускането даже не успях да си изградя и нормални спомени, а малкото, които останаха, пък постепенно избледняха. 

Затова сега нямах големи очаквания. Лудницата, която предхождаше отпътуването не ми даде възможност да се подготвя и да се настроя за Франция. Но това им е хубавото на пътешествията – за само 2,3 часа полет и ново място те кара да се чувстваш по нов начин.
Дори и все „по-неудобните” условия на Wizzair не можаха да ми попречат да се вълнувам. 
Париж ни посрещна със слънце и много топлина. Свръхамбицията ни беше да се качим още първата вечер (след нощен полет) на Айфеловата, само че...търсенето на хотела отне повече от предвиденото. Учудващо е (или май не) колко малки, лъкатушещи и затънтени улички има в Париж. Но пък всяка една от тях си имаше табела с името в началото и в края. Нашият мини-хотел беше само на 10 мин от Айфеловата кула, а от стаяни ни се виждаше горната й част и беше наистина вълшебно. 

В последствие усетих до голяма степен, на какво се дължи този уникален чар на Париж. В която и част на града да си, където и да отидеш, търсиш с поглед Айфеловата кула. Сякаш тя, символът на Париж, е пътеводната звезда, онзи знак, който те направлява. Айфеловата кула придава един романтичен и мил облик на града. Някак си, извисяваща се над всичко, дори като я снимаш отдалеч е някак приказна.
И така за първи път видях Айфеловата кула вечер – осветена, мигаща... После ми разказаха, че тя блести като елха само първите 10 минуни на всеки кръгъл час, а не постоянно.  И това се е превърнало в обичай за парижани и туристи – да постелят одеалцето, да вземат виното и сиренцето и да изчакат момента...тогава има много аплодисмети и въздъшки като „Ааааа“... Кулата вечер е по-красива и препоръчвам да не пропускате нощното й облекло.

На втория ден посетихме Версай. Там, където най-малко очаквах, срещнах асеновградчанин приятел, който работи на входа на градините. Светът наистина е малък! Версайският дворец е зрелищен и всяка стая напомня за времена, които мога само да си представям в главата. По това, което видяхме на място, монарсите не са си поплювала – всеки следващ е разширявал, надграждал, развивал е своя оазис далеч от своите поданици. Искаше ми се да видя Огледалната зала, в която са се случили толкова важни събития от новата история, за които бях чела в учебниците. Градините бяха красиви,  но имах по-големи очаквания. Искаше ми се да видя цветя, но поне видяхме фонтаните. Представям си, колко готино би било за парижани само срещу 9 евро да прекарат един страхотен weekend ден на такова място. Почти като в Борисовата градина.

След като вече бяхме достатъчно изморени, решихме да изкачваме и Айфеловата кула и да видим Париж през ноща. След като съм виждала Ню Йорк по същия начин от Empire State Building, не мога да си кривя душата – не бях супер впечатлена. 

На следващият ден решихме да тръгнем пеша и да се упътим към Лувъра. Минахме през музея на армията, който е наистина величествен и голямото пространство около него го прави още по-голям. Сградата на Air France е страхотна.

После даже успяхме да видим и един многохиляден маратон. Имаше наистина мнооооого хора и публиката, и туристите ги окуражаваха. Шанз-Елизе, площад Конкордия, градините на Тюйлери, всички водеха към Лувъра, този данбрауновски сюжет. Мона Лиза е мъничка, но като че ли цялата организация на посещенията в Лувъра е ориентирана към нея. Сега, гледайки Демоните на да Винчи, ми е много интересно дали ще покажат момента с рисуването на Джокондата...

Мостът на изкуствата е място изпълнено с толкова надежда. Постът ми във фейсбук по тази тема вече казва всичко. Но непременно го посетете.
Островът Сите, Нотр Дам, църквата Сакре Кьоре са места за всеки турист. Кварталът Монмартър е много интересен – с малки улички, изпълнени с ресторанти и много малки магазини. Готина атмосфера. 

И после дойде черешката на тортата – Мулен Руж. Шоуто си заслужаваше. Имаше змии, кънки, пера, танци, песни, изненади, шок, напрежение, любов...тези произведения на изкуството доказват, че животът наистина е най-великолепният спектакъл на земята.
Сорбоната, Латинският квартал, Пантеонът, Люксембурските градини също имат своята стойност и ако имате време се насладете на една разходка...

Времето обаче никога не стига и останаха много неща, които не успяхме да видим – ресторантчето на Амели Полен, кафето на Хемингуей, музеят Помпиду и много други. От друга стана обаче е хубаво да имаш повод за последващи посещения на града. (Не че Ролан Гарос не си е самодостатъчен).

Дългите опашки, обърканото метро, чернокожите търговци са само част от атмосферата на Париж. Но другото нещо, което прави този град изключителен е р. Сена. Забелязала съм, как всеки град, в който има вода по някакъв начин е по-симпатичен. Има този полъх на вода, който успокоява.

Париж показва лицето на Франция. С вечните й революции, кухня, език, стил и страсти, които оформят лицето на страната. Той е от онези столици, които предлагат всичко на своите туристи – и градини, и сгради, и изкуство, и забавления. 

Ако имахме само 4 крака...като животните, може би майка ми щеше да е по-доволна и не така ядосана на мен, затова че я измъчих с безкрайно ходене.

Е да, ама после паметта си казва тежката дума и спомените, които остават, са онези, които не можеш да опишеш с думи...



No comments:

Post a Comment

Designed By Seo Blogger Templates