Monday, 19 January 2015

За градовете глаголи и онези, другите

"Повечето градове са съществителни, но Ню Йорк е глагол." Думи на Джон Ф. Кенеди, които научих от изключителния разказ "Облакът Атлас" на Дейвид Мичъл. За Ню Йорк много неща мога да говоря и пиша, но това е тема на друг пост. Думите ме накараха да се замисля що за част на речта е Лондон тогава...Първата ми асоциация е просто "изречение" - едно пълно, здраво, цяло изречение, състоящо се от подлог, сказуемо, съюзи, местоимения, пояснения и т.н.

Всички събития, които следват, не са случайност и умишлено се търси връзка с тях. 

Първото нещо, което грабва вниманието са знаците на земята "look left, look right". Допадна ми, как всичко е различно - движението, времето, настроенията. Островна държава.

Първият ми ден ни завари на разходка из Wimbledon. (За тенис приключенията ми и емоциите прочетете тук.) Така се получи, че Лондон винаги ще заема специално място в сърцето ми, защото направих много неща за "първи път" именно в този град. Това не се забравя.

На другия ден решихме да отидем до Музея на Шерлок Холмс, в който не влязох но поне се отчетохме в магазина за сувенири. Бъкингамският дворец не ни впечатли. Може би защото беше голям и празен. Другият път се надявам да видя поне кралицата.

Оттам към центъра и ни застигна лондонското време. Big Ben, Уестминстърското абатство и дворец са "a must see", защото архитекрурата е величествена. Нашето посещение съвпадна с голямо честване на годишнина от края на Първата световна война и някои централни улици бяха затворени. Всички бяха поставили червен мак на дрехите си в знак на почит към умрелите във войната. Оказва се, че червеният мак заема много важно място в историята на Великобритания (за повече информация тук).

Кварталът с обувките по сградите Camden Town ми се стори приятно интересен, защото съм фен на Nike и Vans, но като цяло много магазини и туристи на едно място не е добра комбинация. 

Катедралата "Св. Павел"е величествена, особено вечер, и трета по големина в света!

Гледката от Мостът на хилядолетието (Millennium bridge) си заслужава
Оттук човек излиза точно на театъра на Шекспир "Globe", където са се изграли неговите драми и трагедии. От него човек може да си направи страхотна разходка покрай реката, която стига до Мостът с кулите (Tower Bridge). Надвечер, когато слънцето залязва и големите сгради започват да мъждукат, въздухът сякаш трепти и сърцето заедно с него...Архитектите на Tower Bridge определно си разбират от работата....

по следите на Григор Димитров
Вечерта приключи с мюзикъла "Цар Лъв". Това трябва да се гледа - костюмите, музиката, самият театър бяха шоу, но от това хубавото шоу, автентичното!

Нямаше как да подминем и музеите. Хората на изкуството в Лондон няма от какво да се оплачат. Един живот не стига, за да разгледаш British Museum като хората, но пък Tate Modern, Националната галерия и Saatchi Gallery не са за изпускане. 



Разходката до "Музея на Алберт и Виктория" и музея с динозаврите ги препоръчвам, защото атмосферата в квартала е английска и не се усеща толкова силно кича на туристическата атракция. 

Успяхме да посетим и Google Campus, което изобщо изглежда като много добро работно място! 
Имах цяла седмица, а времето мина като мигове от смяна на влакове в метрото и катерене по
ескалатори и стълби. 

И други такива предмети:
навсякъде се виждаше това мече; сега виждам, че има и филм; усещам, че това ще е поредния big hit;

макът символ, който беше навсякъде

страхотен проект на общината и Transport for London; навсякъде имаше такива инсталации с все красиви рисунки върху тях, с което се отбелязва "the year of the bus sculpture trails"

тези традиционни кабинки се превърнаха в любимото ми място
И така, ако приемем дори за секунда, че Лондон е глагол, то със сигурност е от сложните, от неправилните, от тези, които винаги се стремиш да научиш и винаги оставят несигурност в теб. От онези, които са изключения. Дали със своите традиции, за някои непонятни, дали заради Темза и тайната на градовете с реки, дали с двуетажните червени автобуси и черни стари таксита, дали с многовековната си история и имперски дух, Лондон винаги ни изненадва. 

И оставя у мен чувството, че Лондон е град на големи личности. Град, където всяко малко човече се превръща в космoполит, стига да го поиска. Казват по принцип хората правят града, но има градове, които правят теб. Лондон е един от тях.


No comments:

Post a Comment

Designed By Seo Blogger Templates