Sunday, 19 April 2015

Път

Истина е, че една снимка струва колкото 100 думи. Когато погледнах тази възкликнах "Ах!". Това беше най-естествената ми реакция и подсъзнателно завидях на хората, които са я направили, и си представях, как я виждам и аз...

Огромна беше моята изненада, когато всъщност чичо google определи мястото като езерото Комо, близо до Милано в Италия, където бях и самата аз само преди 2 месеца. Засрамих се леко, но разбираемо е, че не го познах, тъй като успях да го видя само през деня.

И се отдава добра възможност да споделя малко впечатления.

Спомням си, че хората винаги са ми казвали, че Италия е много различна на север и на юг. Сега се убедих. Бях посетила само Рим и градът страшно много ми хареса - архитектурата, историята, атмосферата. Милано е различен, по-студен от южняшките настроения. Пренаселен е от туристи, както и Рим, но вълнението от забележителностите не е толкова силно, както в столицата. Стори ми се по-мръсен, с една идея повече съмнителни лица по метрото и много бездомници по улиците. 

Миланската катедрала не е за изпускане - интересно е, че се нарича от месните "дуомо", което само по себе си означава катедрала и се използва за най-голямата катедрала в определен град. Заслужава си да се качите до върха и да разгледате всички малки детайли от нейната архитектура. Но я си представете, какво би било да слушаш опера, да гледаш балет и да бъдеш на концерт на върха й. Сигурна съм, че преживяването ще е уникално...следващият път.

 

Точно до Катедралата се намира и бикът - мина доста време докато се ориентираме, че трябва да го търсим под нас. Поверието гласи, че трябва да се завъртим 3 пъти, за да се върнем отново. Да видим...А Стъклената галерия е много красива. 
















Замъкът Сфорца е друга известна дестинация в града, но препоръчвам "Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи - беше голямо предизвикателство да се сдобием с билет, не вярвайте на безбройните сайтове, които лъжат в цената. Ние извадихме късмет и в крайна сметка влязохме безплатно. Помещението е голямо, картината е реално стенопис и загадките за нея се безброй.

А самото езеро - качихме се с нещо като теснолинейка до върха на хълма - регионът се слави от едно време с атрактивните си вили, сега модерни къщи за богаташи, заради прекрасните гледки, а Алпите се виждат в далечината. Само на 1 час път, извън суетата от столицата на модата - райско, тихо кътче.


Милано е град с много лица, точно като хората. А животът ни е един път, точно като този покрай езерото Комо. Опитвам се да вървя по него всякак (с крака, колело, кола, лодка или самолет) и да се наслаждавам на гледката - денем И нощем. Но никога сама.

 


No comments:

Post a Comment

Designed By Seo Blogger Templates