Saturday, 22 August 2015

По-добър от себе си

Казват, че след всяко пътуване човек се прибира вкъщи променен, защото остава част от себе си на мястото, което е посетил.

Винаги съм се чувствала така след пътешествие, но 10 пъти по-различна се чувствам след концерт. Музика на живо е един от най-силните заряди, които познавам, и ако мога да го сравня ще кажа, че ми действа като електрошок. 

Никога не съм била страстен фен на Роби Уилямс - слушала съм най-популярните му парчета от преди, но не е човекът, чиято музика ще си кача на телефона. Не бях ходила обаче на подобен концерт на открито и решихме, просто ей така, че Букурещ може да бъде подходяща дестинация. 

Повече от 60 000 фенове бяха на площада пред парламента - повече не бях виждала през живота си (така накуп, ако игнорираме Vans Tour в САЩ). Имаше толкова много хора, че буквално не можех да преместя тялото или ръцете си наляво или надясно - единствено беше възможно нагоре. Имаше толкова много хора, а организацията не беше от най-добрите. Трябваше да се редим на безумна опашка, за да си купим карти, с които после да се наредим на една още по-безумна опашка за вода или бира. Както може да си представите, ние изобщо не разбрахме за картите, а после вече беше прекалено късно. Опитвахме се да се примирим с факта, че няма да пием вода повече от 2 часа, при температури над 30 градуса...Виждахме около нас хората, които носеха някак си по 5-6 чаши води и плакнехме очи. 

Така де...докато се опитвах да не се изнервям на ситуацията, която не можех да променя, се появи и Роби. Започна с "Let me entertain you" и за 2 часа забравих всичките си проблеми и почувствах прилив на енергия във всяка една клетка на тялото. Роби изпя всичките си добри парчета, а колко много само не бях чувала... Звукът беше уникален, мацките, които пяха с него танцуваха невероятно, неговият глас беше страхотен. Свечеряваше се и прожекторите започнаха да си играят със сградата на парламента, която беше зад нас. Публиката беше силна - пяхме като едно.

Роби Уилямс в Букурещ
Роби Уилямс в Букурещ
Приключи с "My Way" на Синатра и сякаш обобщи с нея цялото преживяване. 

На другия ден имах мускулна треска на врата, тъй като през повечето време бях на пръсти и виждах всъщност големите екрани, а не самият Роби. Наложи се дори да отворим youtube и да пуснем запис от концерта, за да видим реално, какво е правил Роби на сцената.

В Букурещ имаше много хора този weekend и бях изненадана да видя нощните заведения в Стария град пълни с голи танцьорки по витрините. 

Времето ни стигна да посетим и един от замъците - Пелеш. Влизайки вътре се пренасяш в друго време и епоха. В такива моменти започвам да си представям, какъв би бил живота ми, ако бях попаднала в онова време... 

Замъкът Пелеш
Замъкът Пелеш

Да, концертите ни променят. Но ако се замисля, така става с всяка музика - всяка нова песен, в която се преоткриеш или загубиш. Енергията на милиони или твоята собствена понякога не може да се сравни. 

Понякога да се промениш не е трудно. Трудната задача идва с това да станеш по-добър човек и в процеса да го направиш по твой си начин. И накрая пак да останеш себе си.  

Роби Уилямс в Букурещ
Роби Уилямс в Букурещ
Още: Път



No comments:

Post a Comment

Designed By Seo Blogger Templates