Thursday, 31 December 2015

Малко преди фойерверките



По принцип не съм скептичен човек. Понякога вярвам в неща, за които разумът ми подсказва, че са абсурдни. Например, че на 31 декември мога да си намисля желания за предстоящата година и след това всичко ще се нареди, както искам. Сигурно при някои хора това работи. Чета си пожеланията от детските (и не толкова детски) дневници и осъзнавам, че при мен не е така – ще спортувам редовно, ще се запозная с най-якия човек, ще намеря своето призвание, ще, ще ще и т.н.

После на 1 януари очаквам да се събудя различна – по-мъдра, по-спокойна, по-целеустремена, по-по-най. Реалността е различна - 24 часа по-късно и един купон повече.

Така спрях да гледам на 31 декември като отправна точка и като на специална дата - дата, в която може да направиш трезва равносметка на изминалата година и трезви очаквания за предстоящата. Рядко на 1 януари си позволявам да чувствам, че ми предстои една от най-важните години в моя живот.

И ей така, както само животът си знае, понякога на 31 декември се оказва, че изминалата година наистина е била една от най-важните в моя живот и искам да направя поне някаква кратка равносметка, сякаш дължа постигнатото на невидимото същество, което управлява времето.

Защо 2015 бе толкова специална?

За разнообразие се случи така, че наистина намерих работата на своите мечти – Escreo. Или пък създадох работата на своите мечти?!

Какво научих от 2015?


Всичко започва на шега. Първо е просто налудничава идея, после хоби, постепенно се превръща в работа, а после изведнъж имаш стотици клиенти, инвеститори и даваш интервюта по медиите.

Нищо никога не е перфектно, докато не се случи. В процеса на работа имаше толкова неизвестни, толкова много грешки, толкова много поправки, толкова много кусури! Защо искахме всичко да се случва перфектно, като ние самите не бяхме перфектни? Напук на нас и нашите планове събитията винаги ни изненадваха и някак си оцеляхме. Действието винаги е по-доброто решение от това да стоиш на едно място заради страха от провал.

Нищо не е възможно, ако нямаш семейство и приятели до себе си. Хората са тези, които могат да те накарат да се почувстваш зле и пак само хората могат да те издигнат в небесата. Толкова съм благодарна, че съм заобиколена от хора, които ми помагат да летя по-често и по-високо.

Утрото е по-мъдро от вечерта, а честността краси човека. Емоциите са проклятие или сила. Въпрос на дневна температура и светлина е как ще ги използваш. При всички случаи честността е универсалната валута в човешките отношения – с партньори, с инвеститори, с клиенти.

Пътят не винаги е кратък. Исках да намерим прекия път, бързия отговор, простото решение, а понякога най-добрият път е този, по който си поел. Няма смисъл да съжаляваш и да се страхуваш, гледаш напред.

Самоосъзнаването води до съпреживяване.
Макар да има изключения, смятам, че истинският предприемач не може да бъде егоист. Ако не разбираш своите клиенти, техните проблеми, човешката психология, ако истински не те вълнуват процесите, които движат нашата планета и свят, тогава е твърде вероятно и да не оставиш следа в него. А най-естественият път към съпреживяването е когато опознаеш себе си и усъвършенстваш своите умения и качества.

И така, виждам, че много от уроците, които съм научила може би не са научени през 2015 година. Може би основата е положена в онази 2001, когато започнах да уча в Пловдив или пък в онази 2008, когато станах студентка в Софийския университет, или може би през 2012, когато започнах стаж в Атлантическия клуб или през през 2013, когато направих Лятна предприемаческа програма в САЩ и срещнах Искрен и Ясен, а може би през 2015, когато спечелих два билета до Латинска Америка и си обещах, че ще разполагам със своето работно време.

Нито един от тези моменти не се е случил на 31 декември или 1 януари, а на някой нищо и никакъв, редовен 2-ри, 11-ти, 27-ми понеделник, сряда или събота. Ден, в който съм се събудила рано или не толкова рано и съм очаквала да ми се случи нещо обикновено.

Как тогава щамповаме определени дни или години като най-важни, най-ценни и най-специални? С дистанцията на времето ни е по-лесно да ги оценим, но какво ще се случи, ако го направим предварително? Ако се събуждаме всеки обикновен ден и очакваме той да бъде необикновен? Това е моето пожелание за 2016 година – на 31 декември да помисля за моя най-специален ден, само за да разбера, че такъв няма, защото всички 364 дни са твърде необикновени, различни и уникални, за да бъдат пренебрегнати.

Прочетете още: Моите 10 за щастието



No comments:

Post a Comment

Designed By Seo Blogger Templates