Sunday, 12 February 2017

Tango for dummies или защо тангото е за всеки

Тангото не е за всеки. Поне така си мислех до преди няколко месеца, когато започвах уроци. Приятелите, които канех да се включат за кавалери имаха същото мнение - често реакцията беше "Танго?! Ти луда ли си?". Разбирах. С течение на времето обаче се убедих, че тангото е много отвъд това, което се вижда с просто око и не е задължително да бъдеш просветен в танца, за да следваш принципите, които следва тангото. Ще се опитам да обясня, защо смятам така. Но преди това...
 
Митове за развещаване
 
Мит номер 1: Та̀нго или Танго̀

Нека да обсъдим слона в стаята - къде е ударението? Кратко и ясно:
- Та̀нго - на повечето езици се произнася с ударение на „а“
- Танго̀ - в България и Франция се среща и с ударение на „о“
 
Мит номер 2: Спорт ли е тангото?

Определенеото за спорт в Wiki е следното "Спортът е съвкупност от специфична физическа дейност или физически упражнения, които се изпълняват с определена цел и в условия, различни от всекидневните. Хората може да спортуват заради състезанието само по себе си, заради удоволствието, за да се усъвършенстват, за да развият умения, или някаква смесица от посочените фактори."
Какво имаме в тангото?
- съвкупостно от стъпки, завъртане и т.н. = физическа дейност
- условия - определено във всекидневието си не се движа така както по време на танго
- състезание или удоволствие - има състезаная по танго, а някои като мен, танцуват за удоволствие
Извод: Тангото Е спорт!

1. It takes two to tango // За танго са нужни двама

Неслучайно този израз е толкова популярен и се използва в редица често срещани ситуации в живота ни. Историята му започва от песен на Ал Хофман и Дик Манинг от 1952 г. и набира популярност след 1982 г., когато Роналд Рейган използва фразата, за да опише американско-руските отношения.



Нужни са двама - асоциациите са неизчерпаеми и са приложими всеки ден. В бизнеса например зад всеки успех има 2 човека, сам е трудно да успееш. Когато ни питат, каква е тайната за успешен бизнес, говорим за екипа - открий правилните хора, привличи най-добрите и ги задръж. За провала също са отговорни двама - лесно е да обвиниш другия, но отговорността е споделена. За кавгата са нужни двама - лековато може да кажем "Не ме разбра!", но колко често се случва да погледнем в собствената си паничка и да признаем, че може би не сме обяснили достатъчно добре.

Приемането, че Аз-ът не е в центъра на всеки успех и провал е философско приемане на света. Понякога действа успокояващо, друг път ни кара да бъдем по-благодарни и признателни към другите. Води до намаляване на желанието за контрол и намалява очакванията, стимулира ни да поемем отговорност за действията си и да не задържаме несгодите на другите в себе си.

Ето част от текста на песента в изпълнение на Луис Армстронг:

You can sail in a ship by yourself,
Take a nap or a nip by yourself.
You can get into debt on your own.
There are lots of things that you can do alone.
(But it)
Takes two to tango ... etc.

2. Колко мъж е мъжа и колко жена е жената?

В тангото има кавалер и дама - водещ и следващ, но не се заблуждавайте, че дамата "се оставя" или че кавалерът има повече тежест. Нищо такова. Един учител ми каза "Ако се облегнеш просто на рамото на мъжа и се поклащаш лекичко, това е все едно танцуваш стара градска песен." А друг ми каза "Дамата не е саксия, която се мести." Изобщо по време на уроците се научават не само стъпки, но и чудати алегории, които обогатяват общата ни култура. Важното е, че дамата участва равноправно. За да се получи танца същестува така наречената "опозиция" и 100% участие на двамата в танца.



За мъжа е важно да поеме инициативата и да се грижи за своята дама. Колко мъжко е това? може ли да се измери? Мога да кажа със сигурност, че в тангото разбираш много повече, койо е мъж отколкото в който и да е друг "силов спорт".  А жената има възможност да се почувства по-женствена и за разнообразие да забрави "свободната, еманципирана, силна жена". В тангото се танцува "сърце до сърце" - полът няма значение.
 
3. Тайните на нашето тяло

Колко често използвате глезените си? А знаете ли на какво са способни мускулите на гърба? Тангото ни позволява да изследваме непознати за нас части и да разберем за пореден път колко гениално е човешкото тяло. Казват, че тангото е активна медитация, спомага да изследваме себе си и да живеем в настоящия миг. Защо напоследък йогата и медитацията станаха толкова популярни - работодатели въвеждат практики по време на работа, хората се обръщат все по-често и по-надълбоко в себе си. На фона на заобикалящите ни социални мрежи, все бързащи, темата за бавен живот, датското "hygge" и други подобни застават на фокус. Тангото е още един път към осъзнаване.


 
 
4. Дишай, отпусни се и всичко ще е наред
 
Когато се учиш да танцуваш танго ти казват "присъствай" и най-естествено е човек да се стегне. Това не помага, защото по този начин мъжът усеща една скала до себе си, която не позволява да се създаде истинска връзка между партньорите. Да си начинаещ не помага, защото си още по-притеснен. Едно момче ми каза "Като мислиш, че си сбъркала, отпусни се още повече." И това наистина помага. Когато загубим контрол над ситуацията (защото обичаме да контролираме всичко) е нормално да предприемем стъпки, за да поправим ситуацията и много често завършваме в още по-голяма бъркотия. Напротив: тангото изповядва точно обратното. Остави се на течението, отпусни се и всичко ще си дойде на мястото. Дишането не пречи!



В танците колкото повече напредваш, а и в живота като цяло, с времето започваш да се вглъбяваш в малките неща, да се ядосваш на ситуациите, които не ти харесват, да се взимаш прекалено насериозно. Тогава е лесно да забравиш причината защо изобщо започна да танцуваш - а тя е за да се забавляваш.

5. От няма грешки до импровизация и творчество

По-горе споменах, какво се прави при грешка, но всъщност в тангото се изповядва мантрата, че грешки не същестуват. Няма правила. Научаваш основните стъпки и принципи и оттам следват само импровизации. Следваш музиката и ако с партньора сте едно правиш това, което усещаш. Разбирането, че не същестуват грешки има много общо и с цялата еуфория около предприемачеството и провала като събитие. Все повече се налага мнението, че провалът е част от живота, възможност да научиш нещо ново, нещо от което не трябва да се страхуваш и анатемосаш, а приемеш като част от процеса за развитие напред и нагоре.
По този начин се учиш да рискуваш и да тестваш нови идеи, да предлагаш нови решения на проблеми, да мислиш извън рамката и да бъдеш изобретател, създател и творец.

Ето една страхотна инфографика, която онагледява и моето разбиране за провала.



 Вместо заключение 
 

Моите обувки


Може би е по-добре да задам въпроса "За кого е тангото?". То е за всеки, който обича да се предизвиква, да научи повече за себе си, да живее за мига осъзнато и да се радва на живота. Ако смяташ, че ти не си сред тях, окей. Съпреживяването започва с разбиране. Надявам се, че си разбрал. И най-вече, че ще откриеш своето собствено танго по пътя към 5те неща, които изредих и ще ги променяш, развиваш и добавяш нови...по твоя си начин.

---

P.S. Как се запалих по тангото? Преди 2 години спечелих билет до Аржентина от авиокомпанията KLM чрез игра във фейсбук (да, няма измама) и в Буенос Айрес за първи път се потопих в дебрите на тангото. Първата ми милонга беше на улицата - ето и видео.
---
Още за четене: Is music discovery the ultimate way of having the ultimate orgasm?


No comments:

Post a Comment

Designed By Seo Blogger Templates